Bayryam Bayryamali's Reviews > Лице

Роман-арестант, писан в продължение на десет години, е апогеят в творчеството на надминалата времето си авторка, Блага Димитрова. Смея да твърдя, че "Лице" е един от най-зрелите модерни творби в българската литература, натоварен с философски опозиции за-против идеологията на марксизма, един своеобразен протест на поетесата против тоталитарния режим на БКП. За разлика от предишните си три романа - "Отклонение", "Пътуване към себе си", "Лавина", където Блага успешно работи над създаването на нова форма в българската белетристика, а именно роман-поема, "Лице" е социална критика на стремежа към утопичният идеал с есеистичен характер.

Преплитането на мислите на догматичката Бора с мислите на изключения студент Кирил, фикусмислите на фикуса, връщането назад към спомени от миналото, пряката авторова реч, правят романа сложно сюжетно конструиран. Романа е разделен на три части, където са поставени основни въпроси за свободата, полиморфната природа на човека, безграничността на природата, съпоставката индивид-колектив.

За мен най-интригуваща част от романа представлява втората част, която бих определил като терор на героите над автора, над името му, над словото му. Блага определя своите герои-създания за терористи на нейното творчество, атакуващи това, което има да каже индивида-артист. Те говорят чрез нейния роман, тя не пише, те пишат чрез нея. Инерцията на креативност, която авторката набира през първата част, е изцяло ограбен от тях, тяхното слово се отклонява от това на името, което стои на корицата на книгата. Поетесата става арестант на своите създания, тя умира, за да съжителстват те.

Особено интересно впечатление прави вграждането на идеите на различни философи като Бергсон и Попър в романа. Четейки страница след страница, пред вас се разгръщат различни философски проблематики на съвременния модерен човек. Преподавателката по марксизъм, Бора Найденова, прекарва своето свободно време, правейки едно странно социологическо проучване, за да определи ценностите на модерното общество. Тя анкетира всеки срещат минувач на улицата с въпроса "Какво цените най-много в живота?". Открива различни по вид отговори, някои шаблони, а някои автентични, а покрай нейното пътешествие из безличието на социализма, читателят неведнъж си отплесва и се пита същия въпрос, който д-р Найденова пита млади и стари:

Какво цените най-много в живота? :)