Велислав Върбанов's Reviews > Периферни тела

Великолепна постапокалиптична фантастика! Уилям Гибсън е сътворил невероятно стойностна и любопитна история за пътуване във времето, развивайки две вълнуващи сюжетни линии, които се преплитат... Освен това, авторът е добавил силни антиутопични и киберпънк елементи, но централно място в нея заема темата за осъзнаването на Апокалипсиса (наречен Джакпот), към който човечеството се е запътило... Първоначално четенето ми вървеше по-трудно, тъй като Гибсън директно потапя читателите в сложна футуристична ситуация и използва доста жаргонни думи, обаче след като вникнах в умело разгърнатите от него идеи, то си я дочетох лесно и с голямо удоволствие. „Периферни тела“ има значителни различия с „Невромантик“, понеже е фокусирана върху различни обществени проблеми, но и двете книги са брилянтни по свой собствен начин, и са ми еднакво любими!






„— Предпазлив си, Мейкън — съгласи се Флин. — Тогава защо се захващаш?
— Предпазлив, но любопитен. Трябва да има равновесие.“


„— Аз от първа ръка си спомням света, който вие само си въобразявате, че е бил по-приятен от този — заяви Лоубиър. — Носталгията по отминалите епохи е удобно нещо, особено за онези, които не са ги изживели на гърба си. Пишем историята от обобщения, които изобщо не разбираме. Завинтваме етикети на резултата. Дръжки. След това говорим за тях така, все едно те са самата същност на събитията.“


„Уилф си спомни лицето на Флин, озарено от лунната светлина и изпънато от ужас. Не му беше харесала необходимостта да ѝ разкаже за джакпота. По принцип ненавиждаше наративните аспекти на историята, особено тази тяхна част. Хората днес или бяха ужасно отегчително деформирани от нея — като Аш, или пък почти не ѝ обръщаха внимание — като Лев.“


„Местните вече си мислят, че всичко това е заради Леон. Теорията на конспирацията гласи, че е спечелил много повече, отколкото щатската лотария обявява.
— Това е глупост.
— Теориите на конспирацията трябва да са прости. Усложненията са ненужни. Хората са по-уплашени от това колко сложна е ситуацията всъщност, отколкото биха се стреснали от онова, което се предполага да стои зад конспирацията.“


„— Онова, което са наричали „риалити шоу“?
— Не знам. Защо сте спрели да ги наричате така?
— Понеже накрая само това даваха, като изключим Ciencia Loca и аниме, и онези бразилски сериали. Старомодни, ако може така да се каже.
Уилф спря, зачетен в нещо, което Флин не виждаше.
— Да. В определен смисъл Дийдра е произлязла от това. Риалити телевизия. Сляло се е с политиката. След това с пърформанса.“


„Понеже хората, които не си представят, че са способни на зло, са лишени от голямо предимство при заниманията си с онези, които нямат нужда да си представят, понеже вече са зли. Каза също и че винаги е грешка да вярваш, че тези, другите, са различни, специални, заразени с нещо нечовешко, подчовешко, фундаментално чуждо. Което напомни на Флин определението на майка ѝ за Корбел Пикет. Че злото не е лъскаво, а е просто резултат от обикновена безсърдечна лошотия, гимназиална злоба, намерила достатъчно пространство, независимо как се е случило, да се разрасне като буренак.“